Непланирани дни в Атами: Япония, търсене с металотърсач, горещи извори и цъфнали вишни с италианска следа
Три нощувки в Атами се превърнаха в дванадесет дни. Търсене с металотърсач на плажа, горещи извори, ранно цъфтящи вишни и неочаквана връзка с Италия.
След един месец, прекаран в Япония с по-големия ми син, ми оставаха последните няколко дни в Токио. Токио е невероятен град, в който има почти всичко, за което човек може да се сети. Но същевременно той може да бъде изтощителен както психически, така и финансово. Постоянно движение, хиляди хора, безброй впечатления и безкрайно много места, които човек иска да посети.
Затова реших, че имам нужда за известно време да се махна някъде другаде. Най-добре край морето, в по-малък град, където да си почивам, да работя и, разбира се, да излизам с металотърсача.
В крайна сметка избрах Атами - крайморски град в японската префектура Шизуока, разположен до залива Сагами на брега на Тихия океан.
Не отидох там, защото бях чела за него в туристически брошури. Това също не беше дестинация, за която отдавна мечтаех. Историята на града привлече вниманието ми и затова си купих билет и се качих на влака към място, за което дотогава знаех само няколко интересни факта.
Нямах представа, че първоначално планираните три нощувки в крайна сметка ще се превърнат в дванадесет дни.
Градът, в който самураи и шогуни идвали заради лечебните горещи извори
Атами има много интересна история, тясно свързана с термалните извори. Според историческите сведения те са били използвани още през VIII век.
Една местна легенда разказва за будистки монах на име Манмаган, който уж отклонил горещата вода, извираща под морската повърхност, към сушата, за да защити рибите и местните рибари.
С времето Атами се превърнал във важен балнеоложки курорт. През периода Едо тук пристигали аристократи, даймьо, самураи и други влиятелни личности. В историческите книги на странноприемницата на семейство Имай са запазени сведения за 65 феодални владетели, които са пребивавали тук между 1629 и 1845 г.
Голям почитател на местните извори бил и Токугава Иеясу, първият шогун от шогуната Токугава. През 1604 г. той прекарал седем дни тук и толкова харесал местната вода, че наредил тя да бъде транспортирана чак до Едо, днешно Токио.
Представете си - по онова време горещата минерална вода била превозвана в дървени бъчви чак до двора на шогуна. По-късно тази практика се превърнала в традиция, известна като Okyumi-yu.
И още един интересен факт. Може би сте чували за така наречените Atami Shichiyu, или Седемте извора на Атами. Това са седем исторически естествени места, от които извира гореща вода и които са се превърнали в символ на местната история на термалните бани. Това обаче не означава, че в града има само седем извора. Днес в Атами са регистрирани повече от 500 източника на термална вода!
Точно това ме привлече в този град. История, която буквално ви заобикаля отвсякъде.
Първият ми опит с японски хостел
Оказа се изненадващо трудно да намеря настаняване на разумна цена в Атами. Дотогава в Япония обикновено нямах проблем да открия достъпни хотели, но тук цените бяха значително над бюджета ми.
И така направих нещо, което преди няколко години изобщо не бих могла да си представя.
За първи път в живота си резервирах място в хостел.
Идеята да споделям място за настаняване с други пътешественици не беше нещо, което особено ме привличаше. Но когато пътуваш много, работиш дистанционно и нямаш неограничен бюджет, започваш да гледаш на нещата по различен начин. Понякога просто трябва да избираш между удобството и преживяването.
Резервирах три нощувки в bnb+ Atami Resort.
Бях подготвена за всичко. Дори за възможността след първата нощ да си събера багажа и да избягам някъде другаде.
След първата нощ си казах, че вероятно ще издържа трите планирани нощувки. В крайна сметка останах там дванадесет дни.
И знаете ли какво? Това беше едно от най-хубавите ми случайни пътешественически преживявания.
За около 10 евро на нощ имах чисто, спокойно и безопасно място за спане. Останалите гости обикновено прекарваха деня в пътуване и разглеждане на Япония и се връщаха в хостела едва вечерта. Аз пък имах нужда най-вече от бърз интернет, спокойствие за работа и място, където да си почивам.
И там имах точно това.
През деня на практика бях сама. Докато останалите гости излизаха да откриват Япония, аз можех спокойно да работя. За мен това беше идеално.
Когато осъзнах, че някои хотели в района струват около 150 евро на нощ, първият ми опит с хостел започна да ми изглежда като наистина добро решение.
Всеки ден на онсен
В началото Атами всъщност не ми хареса особено. Градът е построен върху склон, а от гарата към плажа се спуска доста стръмен път. След няколко дни в Токио си представях нещо малко по-равно, по-спокойно и по-лесно за придвижване.
Но в Япония започна да застудява.
А аз имам една особеност: когато ми е студено, имам нужда от гореща вода.
Затова започнах да търся местни термални бани и открих малка обществена баня недалеч от гарата.
Когато казвам обществена баня, може би си представяте модерен уелнес център с рецепция, басейни, сауни и зона за релакс. Забравете за това.
Тук има съвсем малка рецепция, а зад прозорчето седи любезна японка, която, разбира се, говори само японски. Плащате около 90 чешки крони, тоест приблизително 3,50 евро или 4 долара, и можете да влезете. Срещу още няколко крони можете да си купите малка кърпа и основни хигиенни принадлежности.
Никакъв лукс. Никакви специални церемонии. Просто местна баня, посещавана от жителите на града.
Мъжете и жените имат отделни съблекални и помещения за къпане. Вътре има обикновено помещение с плочки и две големи вани. В едната водата е приятно топла, а в другата - наистина гореща.
Но внимание. Преди да влезете в самата вана, има нещо, което в никакъв случай не бива да подценявате.
Трябва да се измиете много добре. И имам предвид наистина много добре.
Не е достатъчно да се насапунисате, да се изплакнете и да влезете във водата. В Япония има много строги правила за хигиена. Първо сядате на малко столче, приготвяте си вода, сапун и кърпа и се измивате старателно. Косата трябва да бъде прибрана, така че да не докосва водата във ваната.
Преди първото си посещение прочетох отзивите на посетителите. Именно там попаднах на коментари от местни жени, които се оплакваха от туристи, неспазващи основните правила за хигиена. Някои дори пишеха, че биха искали някой да обяснява на посетителите как трябва да се измиват правилно.
Затова предварително се запознах с всички правила.
И това помогна. Щом местните жени видяха, че знам какво правя, бяха много мили и дружелюбни.
Ходех там почти всеки ден. Срещу няколко евро можех да се наслаждавам на горещата минерална вода, да си почивам и за известно време напълно да изключа от всичко.
След няколко дни разбрах защо хората идват в Атами заради лечебните извори още от преди стотици години.
Ранният плаж, студеният вятър и металотърсачът
Дните ми в Атами имаха сравнително прост ритъм.
Спях много, работех, разхождах се и, разбира се, бях взела със себе си металотърсача.
Местният плаж е наистина малък. А когато на него се появи жена с металотърсач, не е особено трудно да привлече вниманието. Особено в Япония, където не сте съвсем типична част от обичайната плажна картина.
Признавам си, че това внимание невинаги ми беше приятно. Затова започнах да ходя много рано сутрин, често още около пет или шест часа, когато навън все още беше полумрак.
На плажа духаше студен вятър и бях облечена почти с всичко, което имах в раницата. Никакви летни плажни рокли и слънчеви бани. По-скоро няколко слоя дрехи, металотърсач в ръка и напред към търсенето.
Обикновено оставах до девет или десет часа сутринта, след което се връщах в хостела.
А находките?
Намерих много бижута, различни украшения и други дребни предмети, които хората са губили на плажа през годините.
Това не беше археологическа експедиция или търсене на самурайско съкровище. Но точно такъв тип търсене ми харесва. Всяко място има своя собствена история и никога не знаете какъв сигнал ще чуете под сондата следващия път.
Именно затова винаги нося металотърсача със себе си, дори когато пътувам до места, на които иначе бих отишла само да плувам или да си почивам.
Можете да видите моите находки и преживявания от търсенето в Япония и в моя YouTube канал Detector Lady.
Цъфналите вишни, които свързаха Япония с Италия
А сега стигаме до нещо, което може би ме изненада най-много в Атами.
Когато пристигнах, беше краят на януари или началото на февруари. Беше доста студено и определено не очаквах да видя цъфнали вишни в Япония.
Но именно с това Атами е специален.
В града растат така наречените Atami-zakura - едни от най-рано цъфтящите вишни в Япония. Цветовете им се появяват още през януари, а цъфтежът може да продължи до февруари. Освен това периодът на цъфтеж е необичайно дълъг и може да продължи повече от месец.
А сега идва един интересен факт, който лично мен изключително много ме впечатли.
Според официалната историческа информация на град Атами тези дървета са били донесени в града около 1871 г. от италиански посетител, заедно с лимонови дръвчета и финикови палми. Самият сорт Atami-zakura обаче произхожда от Индия.
Представете си изненадата ми.
Прекарвам част от годината в Италия и имам специална връзка с тази страна. И изведнъж се оказвам в Япония под цъфнали дървета, чиято история е свързана именно с италианците.
Точно заради такива моменти пътувам.
Вишните бяха красиво осветени, а цветовете им създаваха невероятна атмосфера. Сутрин минавах покрай тях на път към плажа, а вечер отново се връщах, за да им се полюбувам. Беше странно да се наслаждавам на японската пролетна атмосфера, докато нося зимно яке.
Най-красивата част беше край алеята покрай малката река Итокава, където дърветата са засадени покрай пешеходните пътеки. Именно там често спирах, за да се възхищавам на цъфналите клони, които вечер бяха красиво осветени.
Япония отново ме изненада. И този път - с малко италиански привкус.
Малък местен бар и среща, която помня
По време на престоя си открих и един малък местен бар, за който бих искала да разкажа.
Намираше се само на няколко минути пеша от хостела ми. Малко заведение на приземния етаж, на ъгъла на улицата - нито голям ресторант, нито туристически бар.
Собственикът беше японец, на около петдесет години, с по-дълга коса и говореше английски. Управляваше заведението от десетилетия, а точно пред бара беше паркирал мотоциклета си.
Вътре цареше приятна атмосфера. Имаше барплот, изложени бутилки и пространство, в което човек се чувстваше повече като гост, отколкото като обикновен клиент.
По време на разговора му разказах, че съм отседнала в Атами, че излизам да търся с металотърсач и че местните цъфнали вишни са ме изненадали.
Именно от него научих още интересни подробности за тяхната история и италианския им произход.
Прясна риба, суши и малки японски магазини
Атами е крайморски град и това, разбира се, се отразява и на местната кухня.
Вместо да ходя в скъпи ресторанти, често посещавах малки местни магазини, където можех да купя прясна риба, суши и различни японски специалитети.
Именно това харесвам в Япония. Не е необходимо всеки път да харчите много пари в ресторант, за да хапнете добре.
В малките магазини можете да намерите готови ястия, прясна риба, различни видове суши и още много други неща. Можете да си купите нещо вкусно, да го занесете в мястото, където сте отседнали, или да си приготвите малка вечеря след цял ден навън.
Дванадесет дни, които изобщо не бяха планирани
Когато днес си спомням за престоя си в Атами, не мога да не се усмихна.
Пристигнах за три нощувки. В началото градът не ми хареса особено, избрах мястото за настаняване най-вече по финансови причини и нямах никаква представа какво ме очаква.
В крайна сметка останах там дванадесет дни.
Намерих собствения си ритъм. Сутрин плажът, металотърсачът, студеният вятър, връщането в хостела, работата, малките магазини, вечерните разходки и горещата вода в местните бани.
Открих още една част от Япония, която беше напълно различна от Токио, Осака или популярните туристически места.
И най-вече отново осъзнах нещо важно.
Когато пътувате с отворено съзнание, не е необходимо да планирате всеки ден. Понякога е достатъчно да си купите билет за град, за който само преди няколко дни почти нищо не сте знаели, и да се оставите да бъдете изненадани.
Атами не беше място, което цял живот съм мечтала да посетя. Оказах се там почти случайно.
И може би точно затова ще го помня.
Защото най-хубавите пътешественически истории често не започват с думата „план“. Започват с думите: „Ще опитам.“
Коментари
Влезте, за да се включите в разговора.